В малкия, уютен град Лентяйско, на главната улица, се намираше ресторантът "Голяма Почивка". Този ресторант беше известен с едно – никой не искаше да готви там. Не че липсваше талант или възможности, просто всички ги мързеше до безобразие.
Шеф-готвачът, Велко Лентяев, беше ненадминат в изкуството на нищоправенето. Веднъж той реши да направи прочутото си „мързеливо ризото“. Рецептата беше изключително проста: ориз, който никога не се сварява, защото Велко мразеше да стои до печката повече от три минути. В резултат на това, ризотото беше хрупкаво и неусвоимо, като истинско кулинарно произведение на мързела.
Асистент-готвачът, Петър „Сънен“ Сънов, беше известен с това, че можеше да заспи навсякъде и по всяко време. Веднъж, докато трябваше да приготвя стекове за клиентите, той реши да си дремне малко върху готварската печка. Разбира се, стековете изгоряха до степен, че не можеше да се разбере дали някога са били месо или въглища.
А сервитьорите? О, те бяха отделна категория мързеливци. Когато трябваше да занесат поръчките до масите, те предпочитаха да изпращат клиенти да си взимат храната сами. „Самообслужване“ беше техният мото, въпреки че ресторантът официално не беше такъв. Защо да се движат излишно, когато можеха просто да си седят и да обсъждат последните сериали?
Клиентите, които не знаеха за репутацията на "Голяма Почивка", често влизаха с надеждата да се насладят на вкусна храна. Разбира се, те бързо осъзнаваха грешката си. Спагетите „А ла Уморени“ бяха просто сурови макарони със студен доматен сос, хвърлен набързо от консерва. Салатата „Мързеливец“ представляваше купа с марули, изсипани директно от опаковката, без никакъв дресинг.
Въпреки всичко, ресторантът продължаваше да съществува. Може би защото в Лентяйско всички жители бяха толкова мързеливи, че не им се занимаваше да се оплакват. Или може би, защото дори и мързелът имаше своя чар в този уникален кулинарен свят. И така, "Голяма Почивка" продължаваше да бъде символ на мързела и некадърността, приютявайки всички, които просто искаха да си починат и да не правят нищо – дори и да ядат.
Шеф-готвачът, Велко Лентяев, беше ненадминат в изкуството на нищоправенето. Веднъж той реши да направи прочутото си „мързеливо ризото“. Рецептата беше изключително проста: ориз, който никога не се сварява, защото Велко мразеше да стои до печката повече от три минути. В резултат на това, ризотото беше хрупкаво и неусвоимо, като истинско кулинарно произведение на мързела.
Асистент-готвачът, Петър „Сънен“ Сънов, беше известен с това, че можеше да заспи навсякъде и по всяко време. Веднъж, докато трябваше да приготвя стекове за клиентите, той реши да си дремне малко върху готварската печка. Разбира се, стековете изгоряха до степен, че не можеше да се разбере дали някога са били месо или въглища.
А сервитьорите? О, те бяха отделна категория мързеливци. Когато трябваше да занесат поръчките до масите, те предпочитаха да изпращат клиенти да си взимат храната сами. „Самообслужване“ беше техният мото, въпреки че ресторантът официално не беше такъв. Защо да се движат излишно, когато можеха просто да си седят и да обсъждат последните сериали?
Клиентите, които не знаеха за репутацията на "Голяма Почивка", често влизаха с надеждата да се насладят на вкусна храна. Разбира се, те бързо осъзнаваха грешката си. Спагетите „А ла Уморени“ бяха просто сурови макарони със студен доматен сос, хвърлен набързо от консерва. Салатата „Мързеливец“ представляваше купа с марули, изсипани директно от опаковката, без никакъв дресинг.
Въпреки всичко, ресторантът продължаваше да съществува. Може би защото в Лентяйско всички жители бяха толкова мързеливи, че не им се занимаваше да се оплакват. Или може би, защото дори и мързелът имаше своя чар в този уникален кулинарен свят. И така, "Голяма Почивка" продължаваше да бъде символ на мързела и некадърността, приютявайки всички, които просто искаха да си починат и да не правят нищо – дори и да ядат.
